Магията на Метеора
Живописност,
спокойствие, красота!
Това е удивително и пленително място. През пролетта всичко е зелено, нарисувано с розови цветове, а въздухът мирише на пресни билки. При залез големите скални стълбове се открояват, а песните на щурците приветстват нощта. Навсякъде има кули от пясъчник, излизащи от обширната равнина – издълбани от вода и вятър, и преобразени от земетресения. На върха на тези скали се намират древните гръцки православни манастири.
Името Метеора в буквален превод означава “висящ във въздуха”, което се отнася не само до забележителната местност, но и до манастирите, които като че ли плават над всичко това. Това е изключително спокойно място и дори с оживените градове Каламбака и Кастраки, намиращи се от долната страна на скалите, не е нужно да отидете далече, за да намерите спокойно място.
Хората се катерят тук от векове. Лесно е да се забрави, че манастирите са построени от инженери, достигнали върховете без модерно оборудване, кранове и скелета. Местните хора започнали изкачването на Метеора през 2 век пр.н.е., като са използвали непробиваемото място като защита срещу поредица от нашественици, включително римляните, османските турци и сърби. В 9 век свещениците започнали да живеят в пещери, достъпни чрез система от прибиращи се стълби и корнизи. Без карабинери; просто много вяра и много умения. До 14 век са създадени по-солидните сгради.
Тук, на отвесни скали, високи около 600 м., са разположени 7 действащи манастира, 6 от които достъпни за посетители, пълни с гръцки православни параклиси, богато украсени със злато и икони. От други над 20 до днес са останали само руини. Достъпът става по-лесен: вече има подвижни мостове, стъпала са били издълбани в скалата и система от въжета и макари се използват, за да се изкачват монасите нагоре и надолу в кошове.
Манастир “Св. Стефан” е единственият, до който се стига директно с кола и няма катерене на стълби. Днес е сравнително голям и много красив женски манастир, който процъфтява, благодарение на населяващите го монахини през последните десетилетия.
Манастирът “Св. Троица” е най-трудно достъпният, тъй като се извисява на 400-метрова скала, а достъпът до него става чрез 140 стъпала и тунели, изсечени в скалата. За манастира се смята, че е построен около 1458 – 1476 г. Днес не е действащ манастир, но е отворен за посетители.
Манастир “Св. Варвара” или Русану е процъфтяващ женски метох с красиви градини, но и много посещаван от туристите. Кога точно е създаден Русану, от къде се е появило името, никой не знае. Но през 16 век братята Йоасаф и Максим изграждат манастира в сегашния му вид на мястото на руини на по-стар манастир, наричан Русану.
Варлаам е вторият по площ манастир в Метеора и най-населеният сред мъжките манастири. През 14 век на върха на скалата се усамотил отшелника Варлаам, живял в бедност и самота. Предполага се, че е съвременник на основателя на Големия Метеор – Атанасий Метеорски.
“Св. Николай Анапафса” е един прекрасен манастир. От терасата на покрива му се разкрива величествена гледка към Кастраки, малко селце в подножието на Метеора, и към “иглата”, приютила руините на манастира Пантократор.
Манастирът “Св. Преображение”, известен още като Големия Метеор, е изграден на най-високата скала в Метеора. Той е най-големият, най-важният и най-старият манастир. До Големия Метеор се стига по каменна стълба и в него освен сградите и църквите могат да се видят много ръкописи и богата колекция картини.
Седмият манастир на Метеора е Ипапандис или “Сретение Господне”. Манастирът присъства на някои карти, но изрично е посочено, че е недействащ и затворен за посещения. Според всички сведения той се намира някъде сравнително близо до Големия Метеор, а до него се стига след преход по пътека, започваща някъде около паркинга на манастира.
