Диня – свежият вкус на лятото

 

Снимка: www.pixabay.com


Диня – свежият вкус на лятото


Незаменим десерт в горещите дни!

 

Малцина са хората, които могат да останат равнодушни при вида на добре узрялата, сочна и охладена диня. Съществуват над 1 200 разновидности на динята, но само около 60 вида са подходящи за консумация.

Citrullus lanatus е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове, към които принадлежи динята. Според възприетата класификация на земеделските култури динята е плодов зеленчук.

Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност (среща се и жълта). Кореновата система достига до 2м дълбочина и 3м диаметър.Стъблото е стелещо се с 3-4 скелетни разклонения – овласени.

Произход на динята:
Смята се, че произлиза от Южна Африка – Етиопия, Еритрея, Сомалия. Някои историци твърдят, че динята първоначално е била диворастящо растение в пустинята Калахари. Използвали я като заместител на водата. Постепенно търговците се досещат, че би могла да се култивира и започват да продават семките в градовете, през които минавали маршрутите на керваните. Култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави. Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори и на африканските роби. Други източници твърдят, че древният Египет е родината на динята.

Водата съставлява около 92% от масата на динята, което е най-високият процент сред плодовете. Динята съдържа голямо количество захари и е отличен източник на витамин C. Има лек диуретичен ефект и не е сериозен източник на други витамини и минерали, освен ако не изяждате по няколко килограма на ден.

Аминокиселината цитрулин е изолирана и проучена за първи път именно от динята. Дините съдържат значително количество цитрулин, така че след консумацията на няколко килограма диня е възможно при изследване на кръвната плазма резултатите погрешно да покажат наличие на цитрулинемия или друго нарушение, свързано с пикочните канали. Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини, и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло.

Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.

 

 

Начини за консумация:
На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността на някаква алкохолна напитка. Това става като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.

Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите.

Полезни свойства:
Динята подпомага изчистването на токсични продукти от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система. Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците (предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето), черния дроб и жлъчката, също и при лечение на подагра. Благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване.

Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината и боровинката. Това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200-300 грама на ден. Тъй като динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, плодът не вреди на диабетиците. Фруктозата дори подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.

Динята се прилага и при лечение на хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок. При диети с цел намаляване на телесното тегло динята е особено подходяща в случаите, когато в режима на хранене е предвиден разтоварващ ден.

Как да избираме диня?
Няма сигурен признак дали една диня е узряла, но ако се съмнявате, купете само парче или помолете предварително да ви я срежат. Абсолютно точен метод за определяне зрелостта на дините не съществува. Някои от признаците са, че при почукване зрялата диня издава чист, ясен, а не глух звук, жълто (а не бяло) петно на обратната страна, лъскава кора, а също така възможността лесно да се бели горния слой на кората при надраскване с нокът.

Как се съхранява динята?
Динята позволява да бъде съхранявана на стайна температура до 1 седмица, ако не е разрязана. В противен случай трябва веднага да бъде поставена в хладилник, като е най-добре да се консумира не по-късно от ден-два след това.

Може да Ви е интересно още